Великден
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Великден | |
 Възкръсналия Исус и Мария Магдалина от Антонио да Кореджо, 1543 г. |
|
| Празнува се от | Християни |
|---|---|
| Тип | Християнски |
| Значение | Чества се възкресението на Исус |
| Дата 2011 | 24 април (католически и православен) |
| Дата 2012 | 8 април (католически) 15 април (православен) |
| Дата 2013 | 31 март (католически) 5 май (православен) |
| Тържества | Религиозни църковни служби, празнични семейни ястия, ловене и подаряване на Великденско яйце |
| Обичаи | Молитва |
| Свързан с | Заговезни, Велик пост, Цветница, Страстна седмица, Велики четвъртък, Разпети петък и Велика събота, Възнесение Господне, Петдесетница |
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена,а после и на апостолите.
| Основни събития в живота на Исус Христос по Евангелията |
|---|
 |
Съдържание[скриване] |
Церемония [редактиране]
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) "Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих". Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара "Воскресение Твое Христе Спасе" всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите "Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата" на което подучено лице отвръща "Кой е този Цар Слави?". Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.Възкресение [редактиране]
| Година | Западни | Източни |
|---|---|---|
| 2010 | 4 април | |
| 2011 | 24 април | |
| 2012 | 8 април | 15 април |
| 2013 | 31 март | 5 май |
| 2014 | 20 април | |
| 2015 | 5 април | 12 април |
| 2016 | 27 март | 1 май |
| 2017 | 16 април | |
| 2018 | 1 април | 8 април |
| 2019 | 21 април | 28 април |
| 2020 | 12 април | 19 април |
Изчисляване на датата на Великден [редактиране]
Формулата за определяне датата на Великден в западната и източната църква е еднаква:- Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица.
Това ограничение е въведено, за да няма 2 Великдена в период от 1 год. (което е възможно при Пасхата). Така Великден се пада в някой от неделните дни между 22 март и 25 април включително като има 19 варианта през различните години.
Разлика в датите [редактиране]
Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден, е, че по отношение на Великден православните спазват "идеализирания" Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригирания Григориански календар. В този смисъл, когато по Юлианския календар стане 21 март, по светския вече е 3 април. На тези 2 дати луната има различно положение, 13 дни представляват приблизително половин месец.Съвпадение на датите [редактиране]
Шансът да има пълнолуние в този период е около 50%. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е обикновено 1 седмица по-късно.Според Пасхата [редактиране]
Същевременно Пасхата се изчислява според новолунието и времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм както еврейската Пасха. Една от причините „двустилните“ църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар, е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект. Докато по Грегорианския календар Великден според тях може да съвпадне с Пасха, с източния Великден това не може да се случи, тъй като той следва Пасха. Освен това с историческия ход на събитията би трябвало Великден да е след Пасха. От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта[1].Подвижните празници [редактиране]
Спрямо Великден се определят и подвижните празници, докато при постоянните празници няма разминаване, тъй като за тях повечето православни църкви ползват подобен на григорианския календар.Страстна седмица [редактиране]
Основна статия: 
Великденски символи [редактиране]
Великденските символи са главно:- боядисването на яйца,
- месенето на козунак
Великденски яйца [редактиране]
- Основна статия: Великденски яйца
История [редактиране]
Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
Български обичаи [редактиране]
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
Обредни хлябове [редактиране]
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция — в петък и др.Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод — той може да изтрае цели 6 месеца.
Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.
Други символи [редактиране]
Още през 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а от 1960–те год. вече се продават и пластмасови. Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.Великденският заек като символ също е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания — и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар