Ден на труда

Ден на труда и на международната работническа солидарност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Денят на труда и на международната работническа солидарност (известен като Ден на труда, Първи май) се отбелязва ежегодно на 1 май. На тази дата, много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение.

Съдържание  [скриване]  1 История на празника 2 Честване 2.1 В България 2.2 По света 3 Източници 4 Външни препратки

История на празника [редактиране]

Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима^[1]. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир." Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците."

Честване [редактиране]

В социалистическите и комунистическите страни на честването на Първи май се отдава голямо значение, в съгласие с идеологията и твърдението, че тези страни се управляват от работническата класа.

В България [редактиране]

Денят на труда е един от официалните празници в Република България.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.
От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават марширувайки през площада, като скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители.
След края на комунизма в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви. Честването се отбелязва от социалисти и комунисти, като най-значителни са концертите на открито на Българската социалистическа партия.

По света [редактиране]

В някои държави по света Първи май е отбелязван официално, в други се чества неофициално.
В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда (Labor Day) на първия понеделник от септември.
Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на желанието на профсъюза да осигури свободен ден за "трудещия се човек". Днес Денят на труда продължава да се празнува предимно с почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото. Празникът става официален през 1894 година.
В бившия социалистически блок Първи май е важен празник. В СССР и КНР той е отбелязван някога дори с военни паради.
Празникът е честван и в Нацистка Германия под името „Имперски трудов ден“ (Reichsarbeitstag).
Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в редица държави като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.

Баба Марта

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Мартенички

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Съдържание  [скриване]  1 Приказки за Баба Марта 2 Празници на Баба Марта 2.1 Пърлене на Баба Марта 2.2 1 март 2.2.1 История на обичая 2.2.2 Осъвременената традиция на 1 март 3 25 март (Благовец) 4 Комерсиализация на празника 5 Литература 6 Вижте също 7 Външни препратки

Приказки за Баба Марта [редактиране]

Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях - или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.
Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция "заемни дни", "заемници", "броени дни". Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Празници на Баба Марта [редактиране]

На празниците ѝ се извършват обредни действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение. Участниците в празниците ѝ са жени, моми и деца. Смята се, че тя не обича старите жени, и те не трябва в никакъв случай да предизвикват гнева ѝ. Баба Марта се почита на 1 март, на 9 март (Младенци) и на 25 март (Благовец). Празниците са свързани с посрещането на пролетта.

Пърлене на Баба Марта [редактиране]

Българският празник „Пърлене на Баба Марта“ се празнува в края на зимата, последната събота и неделя от месец февруари. По този начин се слага край на зимата и хората се приготвят за настъпващата пролет.

1 март [редактиране]

Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) на 1 март произхожда от древните българи, чиито жени са връзвали мартеници за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта".
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .

История на обичая [редактиране]

Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Русия.

Осъвременената традиция на 1 март [редактиране]

Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма — за здраве и щастие.
На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.
Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Произходът е прабългарски
Първи март се смята за ден на името Марта. Погрешно често към тази дата се добавя и имен ден за името Мартин, като официалният празник според Светия синод е 14 април по повод честването на св. Мартин.

25 март (Благовец) [редактиране]

В народната традиция празникът е свързан с поверия и практики относно змиите, кукувиците и мечките, за които се вярва че пристигат или се събуждат и излизат точно на този ден. Баба Марта е тяхна господарка.
В Северна България се извършват обреди, почитащи змията-стопанин на дома - оставя ѝ се храна на прага на къщата. Главата на змия, убита на Благовец се смята за лековита.
В цяла България са известни ритуали за гонене на змиите и гущерите. Помитат се дворовете, и сметта се запалва. Децата прескачат огньовете за здраве. На някои места се обикаля къщата със запален парцал. Жените и децата дрънкат с маши и ръжени по големи метални съдове, и произнасят магически формули от рода на "Бягайте змии и гущери, Благовец ще ви затисне (Благовец ви гони)!"
Смята се, че на Благовец идват прелетните птици. Специално се очаква кукане на кукувица, като по броя на кукането се гадае за продължителността на живота. Хората се стараят да носят със себе си пари и хляб, за да бъдат сити и имотни, ако ги закука кукувица. С кукането на кукувицата се вярва, че идват и самодивите. Младите моми не излизат рано сутрин, за да не срещнат самодива.

Комерсиализация на празника [редактиране]

През последните няколко години се наблюдава тенденция към комерсиализация на празника. От средата на февруари започва масова продажба на мартеници на оживени публични места, особено интензивна в големите градове. Традицията на ръчно изплитане на мартеници се измества от изнесено производство в Китай, от което се възползват повечето търговци с цел реализиране на по-високи печалби, тъй като произведените в Китай мартеници са до няколко пъти по-евтини от останалите на пазара^[1]. Сред богатото разнообразие на видове мартеници се забелязват и такива с образите на известни поп-фолк изпълнители, а дори и с лика на популярния политик Бойко Борисов^[2],а също и на приказни и анимационни герои.^[3]

Литература [редактиране]

• Българска народна митология. Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойнев. Изд. гр. 7М+Логис, София, 1994.

Вижте също [редактиране]

Външни препратки [редактиране]

• Пожелания за Баба Марта - пожелания за първи март
• МАРТЕНИЦАТА - български и индо-ирански обичай

1. ↑ http://www.novinar.net/news/povecheto-martenitci-idvat-ot-kitaj_MTg0ODsyMA==.html
2. ↑ http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&view=article&id=43862:2010-02-26-13-26-44&catid=72:2008-09-17-22-13-07&Itemid=68 - Статия, посветена на нестандартните видове мартеници
3. ↑ http://demotivirai.me//1962-%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B0

Категория:

• Български обичаи

Бъдни вечер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Трапезата на Бъдни вечер

Бъдни вечер (24 декември наричана още Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) е денят преди Рождество Христово и трети ден преди Стефановден.
Денят завършва с празнична постна вечеря, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнството - с раждането на Иисус Христос. Кога точно е роден Иисус Христос не е известно, но през 6 век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра, чието рождение се почита на същата дата. Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

Съдържание  [скриване]  1 Български обичаи 2 Късмет и предсказания 3 Метеорологични прогнози 4 Именници 5 Забрани 6 Външни препратки

Български обичаи [редактиране]

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. По традиция се приготвят постни ястия: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Техният брой трябва да бъде 7, 9 или 11 (нечетен брой). При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Иисус Христос. На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Среднощ по домовете тръгват коледарите.
В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.

Късмет и предсказания [редактиране]

• Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
• Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
• Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
• Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.
• На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
• За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2-3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
• Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
• На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.

Метеорологични прогнози [редактиране]

• Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни
• Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.
• Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.
• Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.

Именници [редактиране]

Евгени, Евгения, Жаки, Жени, Джени, Джейн, Женя, Благородна, Христина, Христо.

Забрани [редактиране]

• Моми, на които им е време да се женят, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
• Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърлят.
• Който седне на трапезата, небива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.

Външни препратки [редактиране]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Бъдни вечер.

• Бъдни вечер в Pravoslavieto.com

Категории:

• Коледа
• Християнски празници
• Български обичаи

Нова година

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Нова Година
Нова Година в Сидни, 2008 г.
Празнува се от	Страни ползващи Григорианския календар и др.
Тип	Международен
Значение	Първият ден от Григорианската година
Дата	1 Януари
Тържества	Правят се новогодишни тържества, паради, спортни мероприятия, фойерверки

До Нова Година остават: 257 дена

Нова година е събитие, при което в дадена култура се отбелязва края на една година и началото на следващата. Всички култури, използващи годишен календар, празнуват в някаква форма Нова година. Посрещането на новата година датира отпреди 4 000 години, когато на първия ден от новата година ("Акиту") са се организирали празненства в древен Вавилон.

Съдържание  [скриване]  1 История 2 Празнуване на Нова година по света 3 Съвременни новогодишни празненства 4 Вижте също 5 Източници

История [редактиране]

За римляните новата година е започвала от 1 април - денят в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. На 1 април започва да се празнува "лъжливата" нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.
В Египет през 4241 г. пр. н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил - Юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е.
През 2700 г. пр. н. е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани "Празник на пролетта", траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3 000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния.
Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара.
Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.
Виетнамската Нова година, наричана "празник Тет", се празнува според лунния календар.

Празнуване на Нова година по света [редактиране]

Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата.^[1]

• Англичаните по традиция не посрещат новата година с шумни празненства, нито пък е прието да се канят гости.
• Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
• Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12.
• Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран.
• Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед.
• Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.
• Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди.
• Японците посрещат новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удата всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето.
• Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.
• Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.
• Китайците слагат на новогодишната трапеза нарциси.

• 

  Посрещане на Новата година в Копенхаген, 2008 - 2009 г.
• 

  Посрещане на Новата година в Тайпей, 2007 - 2008 г.
• 

  Посрещане на Новата година в Хонг Конг, 2009 - 2010 г.
• 

  Посрещане на Новата година в Мелбърн, 2010 - 2011 г.

Съвременни новогодишни празненства [редактиране]

Най-разпространените новогодишни празненства днес са:

• 1 януари, начало на годината в западните култури
• китайската Нова година, празнувана при новолуние по време на китайската зима, т.е. в края на януари или началото на февруари; на същия ден се отбелязва Нова година и във Виетнам
• Рош Хашана, отбелязван от евреите 163 дни след Пасха
• тайландската Нова година се празнува от 13 до 15 април
• Угади, филипинската Нова година, обикновено през март или април; на същия ден в Андхра Прадеш, Индия, отбелязват началото на лунната година
• 21 март, начало на годината в бахайския календар

Вижте също [редактиране]

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Нова година

• Сурваки

Източници [редактиране]

1. ↑ Новогодишни традиции по света Novogodishni.com

Категория:

• Празници

Кирил и Методий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Вижте пояснителната страница за други значения на Кирил и Методий.

---

Св. св. Кирил и Методий; Станислав Доспевски; 1860 г.

Светите братя Кирил и Методий; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир

 Основни статии: Константин-Кирил Философ и Методий

Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Kyrillos ho Thessalonikeus, Κύριλλος καὶ Μεθόδιος; Methodios ho Thessalonikeus, Μεθόδιος ὁ Θεσσαλονικεύς, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи; на латински: Cyril, Kyrill, който се казва в началото Konstantin, Κωνσταντίνος, и Michael, който после се казва Methodius, Method), известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език)^[1] и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Съдържание  [скриване]  1 Ранни години 2 Мисии 3 Бележки 4 Библиография 5 Външни препратки 6 Вижте също

Ранни години [редактиране]

Братята са родени в Солун, Византия, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв ^[2] (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Приема се, че родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун.^{[3][4][5][6][7][8][9][10]} Съществува и хипотеза за славянския произход на родителите на двамата братя.^[11][12][13]
Методий е най-големият брат и е роден през 815 година; Константин (най-малкият син в семейство със седем сина) е роден през 827 година и чак към края на живота си в Рим приема името Кирил.^[14]
Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотет Теоктист (Theoktistos, Θεόκτιστος; † 20 ноември 855), който е влиятелна личност в Империята (logothetes tou dromou, главен министър и регент на Михаил III) и с другия регент Варда разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа. През 843 година Кирил е изпратен по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.

Мисии [редактиране]

Виж Константин-Кирил Философ и Методий.

„	На Кирила философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаила и православната царица Теодора, неговата майка, които укрепиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна му памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна му памет.[15]	“
—Синодик на цар Борил

Бележки [редактиране]

1. ↑ Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1927]. ISBN 954-430-299-9. с. 212.
2. ↑ Спасов, Людмил. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България - Том І, Световна библиотека, 2008, стр. 29.
3. ↑ Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. 2001–05, s.v. "Cyril and Methodius, Saints"; Encyclopædia Britannica, Encyclopædia Britannica Incorporated, Warren E. Preece – 1972, p.846, s.v., "Cyril and Methodius, Saints" and "Eastern Orthodoxy, Missions ancient and modern"; Encyclopedia of World Cultures, David H. Levinson, 1991, p.239, s.v., "Social Science"; Eric M. Meyers, The Oxford Encyclopedia of Archaeology in the Near East, p.151, 1997; Lunt, Slavic Review, June 1964, p. 216; Roman Jakobson, Crucial problems of Cyrillo-Methodian Studies; Leonid Ivan Strakhovsky, A Handbook of Slavic Studies, p.98; V.Bogdanovich, History of the ancient Serbian literature, Belgrade, 1980, p.119
4. ↑ The Columbia Encyclopaedia, Sixth Edition. 2001–05, O.Ed. Saints Cyril and Methodius "Cyril and Methodius, Saints, 869 and 884, respectively, "Greek missionaries, brothers, called Apostles to the Slavs and fathers of Slavonic literature."
5. ↑ Encyclopædia Britannica, Major alphabets of the world, Cyrillic and Glagolitic alphabets, 2008, O.Ed. "The two early Slavic alphabets, the Cyrillic and the Glagolitic, were invented by St. Cyril, or Constantine (c. 827–869), and St. Methodius (c. 825–884). These men were Greeks from Thessaloniki who became apostles to the southern Slavs, whom they converted to Christianity."
6. ↑ The construction of nationhood: ethnicity, religion, and nationalism. Cambridge, Cambridge University Press, 1997. ISBN 0-521-62544-0. с. 126. . the activity of the brothers Constantine (later renamed Cyril) and Methodius, aristocratic Greek priests who were sent from Constantinople.
7. ↑ The barbarian conversion: from paganism to Christianity. Berkeley, California, University of California Press, 1999. ISBN 0-520-21859-0. с. 327.
8. ↑ Comparative History of Slavic Literatures. Vanderbilt University Press. ISBN 0-8265-1371-9. с. vi. "Two Greek brothers from Salonika, Constantine who later became a monk and took the name Cyril and Methodius.
9. ↑ The illustrated guide to the Bible. New York, Oxford University Press, 1998. ISBN 0-19-521462-5. с. 14. In Eastern Europe, the first translations of the Bible into the Slavoruic languages were made by the Greek missionaries Cyril and Methodius in the 860s
10. ↑ Translation as mission: Bible translation in the modern missionary movement. Macon, Ga., Mercer, 1991. ISBN 978-0-86554-389-8. с. 25. The most important instance where translation and the beginning church did coincide closely was in Slavonic under the brothers Cyril, Methodius, with the Bible completed by A.D. 880 This was a missionary translation but unusual again (from a modern point of view) because not a translation into the dialect spoken where the missionaries were The brothers were Greeks who had been brought up in Macedonia.
11. ↑ Павлов, Пламен. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България - Том І, Световна библиотека, 2008, стр. 29.
12. ↑ Кирило-Методиевска Енциклопедия. БАН, С., 2003
13. ↑ Kazhdan, Alexander P. (1991). The Oxford dictionary of Byzantium. New York: Oxford University Press. p. 507. ISBN 0-19-504652-8. "Constantine (Cyril) and his brother Methodius were the sons of the droungarios Leo and Maria, who may have been a Slav."
14. ↑ Кирилл и Мефодий, равноапостольные, учители Словенские
15. ↑ Попруженко, М. Синодик царя Борила. София, 1928: стандартното издание на Бориловия синодик в pdf, с. 77

Библиография [редактиране]

• Кирилометодиевска библиография 1546-1934. Обща ред. Св. Николова. С., КМНЦ, 2003.
• Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1. А-З. С., 1985; Т. 2. И-O. С., 1995; Т. 3. П-С. С., 2003.
• Бодянский, О. М. О времени происхождения славянских письмен. М., 1855.
• Бильбасов, В. А. Кирилл и Мефодий по документальным источникам. М., 1868.
• Малышевский, И. Святые Кирилл и Мефодий. Киев, 1886; http://www.krotov.info/history/09/2/malyshevs.htm.
• Петканова, Д. Константин Кирил. Денница на славянския род. С., НПр, 1983; http://knigite.abv.bg/dp/.
• Бернштейн, С. Б. Константин-философ и Мефодий. М., 1984.
• Tachiaos, Anthony-Emil. Cyril and Methodius of Thessalonica: The Acculturation of the Slavs. Crestwood (NY), SVSP, 2001.
• Йоан Павел II, папа. Кирил и Методий. С., Нов ден, 1996.
• Флоря, Борис Н. Сказания о начале славянской письменности. СПб., Алетейя, 2000 (Славянская библиотека); http://www.krotov.info/history/09/flor_00.htm.
• Тот, Имре. Светите братя Кирил и Методий. 2 прер. и доп. изд. С., Гутенберг, 2002.
• Vulchanov, V. The 'Lives' of SS Constantine-Cyril and Methodius: Two Hagiographic Works in Honour of the Slavic Apostles. Trondheim, NUTU, 2000.
• Иванов, Сергей А. Византийское миссионерство. Можно ли сделать из „варвара” христианина? М., Языки славянской культуры, 2003.
• Popović, Pavle. Cirilo i Metodije. Beograd, Svet Knjige, 2004.
• Тахиаос, А.-Э. Н. Святые братья Кирилл и Мефодий, просветители славян. Сергиев Посад, 2005.
• Диамандиев, Светослав Д. Непознатите Кирил и Методий. С., Знание, 2008.
• Святые равноапостольные Кирилл и Мефодий. М., Благовест, 2011 (Причастники Божественного света).