Георги Раковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Георги Раковски
български революционер, публицист и възрожденец
Роден	2 април 1821 Котел, Османска империя
Починал	9 октомври 1867 Букурещ, Румъния

Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.

Съдържание  [скриване]  1 Биография 1.1 Семейство и образование 1.2 Начало на революционната дейност 1.3 Раковски в Сръбско 1.4 Последни години 2 Значение 3 Съчинения 4 Източници 5 Бележки 6 Външни препратки

Биография [редактиране]

Семейство и образование [редактиране]

Рожденото име на Георги Стойков Раковски е Съби Стойков Попович. Той е роден в подбалканския възрожденски град Котел в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчeва. Чорбаджи Стойко Попович е авторитетен терзия, водач на местните еснафи. Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилното име Раковски. Майката на Раковски, Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828-1829) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си.
В периода 1828-1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Раковски напуска Карлово през 1836 година заради върлуваща по това време чумна епидемия там.
В края на 1837 година заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в елитното гръцко училище в Куручушме.^[1] Там Раковски изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

Начало на революционната дейност [редактиране]

Книгата "Горски пътник", 1857. Експонат на НИМ

През лятото на 1841 година Раковски напуска Цариград и заминава за Браила, където се готви за бунт. Там, с помощта на приятели от Котел, Раковски става учител по гръцки и френски език. Още с пристигането си в града, Раковски успява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името Георги Македон. За участието му в Браилския бунт от февруари 1842 година е осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в Марсилия, където прекарва година и половина.
След завръщането си в Котел заедно с баща си, Раковски участва в борбата на местните еснафи против чорбаджиите. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на седем годишен затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В затвора Раковски престоява от 1845 до 1848 година.
Излизайки на свобода, той отново продължава своята революционна дейност. През 1851-1854 година пише няколко текста, запазени до днес в ръкопис са: „Три съня“, „Неповинен българин“ и „Дневник на четата“. След избухването на Кримската война (1853—1856) Раковски заедно с група българи образува в Цариград Тайно общество, което има за задача да събира сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват, като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче е разкрита и той бил отново арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успява да избяга.
През юни 1854 година Раковски организира чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река Дунав. През есента, руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва преживяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „Горски пътник“.

Раковски в Сръбско [редактиране]

Брой I на „Дунавски лебед“.

В края на 1855 година Георги Раковски се установява в Букурещ, където завършва втората редакция на поемата „Горски пътник“, но още на следващата година се премества в Нови Сад, Австро-Унгария където издава „Предвестник горскаго пътника“. Тук той започва и редактирането на вестник „Българска дневница". Издава и пробния брой на вестник „Дунавски лебед". През 1857 година Раковски започва печатането на поемата „Горски пътник“. През същата година по настояване на османските власти той е изгонен от Нови Сад и се прехвърля отново във Влашко. Живее известно време в Галац и Яш, след което се установява в Одеса, където издирва български народни песни, написва историческото си съчинение „Изступлений дервиш или восточен вопрос" и трудове посветени на етнографски и лингвистични въпроси.
В началото на 1860 г. Раковски се премества в столицата на Сръбското Княжество - Белград, където продължава своите исторически изследвания. Тук започва и издаването на вестник „Дунавски лебед", в който засягат теми от политическо, просветно и стопанско естество, но и такива, свързани с църковно-националната борба, единството на българския народ и др.

Черногорският войвода Джуро Матанович и Георги Раковски, около 1861 г., Сърбия

През 1861 година Раковски изготвя „План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Тези две съчинения бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на „ръководен център на борбата", както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една армия, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За ръководство на въстанието Раковски предвижда едно Привременно българско правителство, което е създадено през юни 1862 година в Белград под негово председателство.
На него се възлагало управлението на всички дела, отнасящи се до „всеобщото българско въстание". В духа на тези разбирания Раковски се заема и с организирането на революционната армия и такава е създадена през 1862 година в лицето на Първата българска легия в Белград. През юни 1862 година Легията участва в боевете с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан. Нейното разтурване (след нормализиране на отношенията между Сърбия и Османската империя) показа слабата страна в плана на Раковски. Поставянето на ръководния център вън от пределите на страната, както и изграждането на революционна армия на чужда територия поставяли националнореволюционното движение в зависимост от политиката и целта на други държави. В същото време напрегнатите отношения между Османската империя и балканските държави давали основание на Раковски да вярва, че е възможно изграждането на един балкански съюз, в който да бъде отредено място и на българския народ.

Последни години [редактиране]

Брой Х и последен на „Бъдущност“

През пролетта на 1863 година, със съгласието на сръбското правителство, Раковски предприема разговори в тази насока в Атина и Цетина с видни обществени и политически дейци. След неуспеха на мисията си в края на 1863 година, Раковски се установява отново Букурещ, където се надява да намери по-добри условия за осъществяването на своите идеи. Тук (от март 1864 г.) започва издаването на вестник „Будушност“. През 1864 година Раковски издава на български и румънски език и вестник Бранител, с цел създаване на българско-румънски съюз. От него излиза, поради липса на средства само един брой. Същевременно успява да довърши и през 1865 година да издаде подготвеното още в Одеса списание Българска старина.
В края на 1866 година Раковски образува „Върховно народно българско гражданско началство“ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК).^[2] Според Христо Македонски, обаче ТЦБК е създаден без знанието и одобрението на Раковски.^[3] Ръководството на новата организация се състои от седем членове: председател, подпредседател и още пет члена. Неговата задача е да координира, организира и да изпраща чети в поробената България, като по такъв начин да бъде сложен край на безразборното прехвърляне на такива чети в българските земи.
На 1 януари 1867 година новата организация издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записвани организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му.
През пролетта на 1867 година са прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Раковски почива от туберкулоза.

Значение [редактиране]

Паметник на Георги Раковски в Котел

Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години.^[4] Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващата генерация български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско иго.

Съчинения [редактиране]

• Предвестник Горскаго пътника. Нови Сад, 1856.
• Горски пътник, Нови Сад, 1857.
• Преселение в Русия или Руската Убийствена политика за Българите", 1859 (Книгата е преиздадена след 1878 от Захари Стоянов с негов предговор; преиздадена в наши дни в Библиотека "Незаличими Свидетелства" N 5 на ИК "Стрелец", София, 2004).
• Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч.Чяст първа. Одеса, 1859.
• Неколко речи о Асеню Пьрвому, 1860.
• Българский за независимото им священство днес възбуден въпрос и нихната народна църква в Цариград. Белград, 1860.
• Глас едного българина. Земун, 1860.
• Отговор на Богословската гръцка брошура. Белград, 1860.
• Българский вероизповеден въпрос с фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма, Букурещ, 1864.
• Българска старина, 1865.
• Българските хайдути, 1867.

• Съчинения. Под ред. на М. Арнаудов. София, 1922.
• Архив на Г. С. Раковски. Т. 1-4. София: БАН 1952-1969.
• Съчинения в четири тома. Ред. кол. В. Трайков, К. Топалов, Св. Гюрова. София: Български писател, 1983-1988.