Исус Христос

от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от Иисус Христос)

Направо към: навигация, търсене

Исус пренасочва насам. За филма вижте Исус от Назарет (филм).

---

Иисус Христос християнски Бог и ислямски пророк Роден: около 4 г. пр. Хр. Витлеем, Юдея Починал: около 33 г.  (на около 36 години) Йерусалим, Римска империя

Основни събития в живота на Исус Христос по Евангелията

Рождество Кръщение (Богоявление) Изкушение Служение Посвещаване на Апостоли и ученици Проповед на планината Чудеса Преображение Наставление Влизане в Йерусалим (Цветница) Изгонване на търговците от храма Безплодната смоковница Второто пришествие Призвание Страстите Христови: Помазване Умиване на краката Тайната вечеря Гетсиманска молитва Целувката на Юда Арест На съд пред Синедриона Трите отричания на Петър Исус пред Пилат Бичуване на Исус Трънният венец Кръстният път Разпятие Христово (Разпети петък - Голгота) Погребение Снемане от кръста Празният гроб Слизане в ада Възкресение (Великден) Явление Подкупване Великият завет Възнесение - виж и Исагогика This box: преглед • беседа • редакт.

Иисус Христос или Исус Христос,^[1] известен още като Иисус от Назарет или Иса (в ислямската литература), е едно от трите лица на Бога в християнството. Ислямът твърди, че е един от пророците Божии.
Основен източник на информация за живота и учението на Иисус са четирите канонични евангелия на Новия завет: на Матей, Марко, Лука и Йоан. Повечето библейски изследователи и историци са единодушни, че Иисус е еврейски учител от Галилея, считан за лечител, кръстен от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския прокуратор Пилат Понтийски осъден на смърт чрез разпъване на кръст.^[2] Тъй като евангелията не са написани непосредствено след смъртта на Иисус, малцина учени поставят под въпрос историческата личност Иисус.^[3]
Християнското гледище за Иисус (обект на христологията) е разностранно и сложно. Иисус Христос се почита от мнозинството християни като Син Божи, Въплъщение на Словото Божие и Второто лице на Светата Троица, изпратен да донесе спасение и помирение с Бога чрез изкупление на човешките грехове. Нонтринитаристичните християни приемат редица други интерпретации относно божествеността на Иисус.
Християните вярват, че Иисус е роден от девица, разпнат е и е погребан в гробница^[4], възкръснал е на третия ден от смъртта си и се е възнесъл в рая, където ще седи отдясно на Отца до деня на Второто пришествие. Наред с това се вярва, че е извършил редица чудеса, изпълнявайки библейските пророчества.
В исляма Иисус (на арабски Иса) е един от най-обичаните и важни пророци, носител на божествените писания и Месия. За разлика от християнството обаче, мюсюлманите не вярват в разпването и божествения произход на Иисус. Според исляма Иса е жив на небето^[5] и ще се върне на земята като Месия^[6], придружен от Махди, след като земята се потопи всецяло в грях и несправедливост.

Съдържание  [скриване]  1 Имена 2 Живот и учение според Новия завет 2.1 Сходства и различия между Евангелията 2.2 Родословие и раждане 2.3 Ранни години 2.4 Кръщение и изкушение 2.5 Служение 2.6 Учение и проповеди 2.7 Обявяване за Месия и преображение 2.8 Предателство, съд и смърт 2.9 Възкресение и възнесение 2.10 Титли 3 Исторически възгледи за Исус Христос 3.1 Историчност 4 Религиозни възгледи за Исус Христос 4.1 В християнството 4.2 В юдаизма 4.3 В исляма 4.4 В други религии 5 Бележки 6 Вижте също 7 Външни препратки

Имена [редактиране]

В най-старите старобългарски паметници името на Христос се среща във формите Исоусъ Хрьстосъ и Иисоусъ Хрьстосъ, но рядко, понеже в ръкописите често употребявани имена и думи се съкращават – в случая ИС, ИСЪ, Исви, Исвъ и съответно Хрьстъ, Хса, Хсоу, Хоу.^[7] На православните икони задължително се изписва гръцката монограма IC ХС. В Речник на Светото Писание, Цариград 1884 г. е написано „Іисус“. В българските църковни и научни издания общоприета форма е Иисус, но в по-популярни български издания много често се среща и формата „Исус“, въведена в обращение от протестантските преводи на Евангелията и от историческата и популярна литература от годините на комунизма^{[източник?]}. Формата „Исус“ е подобна на старата руско-църковнославянска форма, поправена през 17 в. от руския патриарх Никон на „Іисус“ и заменена след последната реформа (след Първата световна война) на „Иисус“. В Русия допълнителната буква «и» става една от най-важните причини за схизмата на староверците.
И двата варианта на българското име, „Исус“ и „Иисус“, представляват транслитерация на гръцката форма Ἰησοῦς. Тя от своя страна произлиза от еврейското יְהוֹשֻׁעַ (Йеошуа) или от еврейско-арамейското יֵשׁוּעַ (Йешуа), което означава „Божие спасение“, обикновено превеждано буквално като „Яхве спасява“,^[8][9][10] „Яхве е спасение“q^[11][12] а понякога и като „Йехова е спасение“..^[13] Името Исус изглежда е разпространено в Юдея по времето, когато се ражда Христос,^[13][14] а според Филон Александрийски значението му е известно и извън Юдея.^[15]
В Новия завет, според Евангелието от Лука (1:26-33) ангелът Гавриил казва на Мария да нарече детето си Иисус, а според Евангелието от Матей (1:21) неназован ангел казва това на Йосиф. Точният текст в Евангелието от Матей е „ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му“, което в християнското богословие свързва името на Христос с неговата роля на спасител на човечеството.^[16][17]
Името „Христос“ идва от гръцкото Χριστός, което означава „помазаният“, превод на еврейското מָשִׁיחַ (Машия - Месия).^[18] Помазването на даден човек е символ на това, че Светия дух идва върху този човек и го прави способен да извърши делото, дадено му от Бога. Много хора в Стария завет са наречени помазаници на Бога: Давид, Саул, Навуходоносор и други.
В Септуагинта, гръцки превод на Библията, съставен повече от век преди времето на Иисус, думата „Христос“ е използвана за превеждането на еврейската дума Месия.^[19] В Евангелието от Матей (16:16) думите на апостол Петър „Ти си Христос“ идентифицират Иисус като Месията.^[20] В контекста на Новия завет „Христос“ се използва като титла, но в по-късната употреба се превръща в име, част от името „Иисус Христос“. ^[21]

Живот и учение според Новия завет [редактиране]

Сходства и различия между Евангелията [редактиране]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Родословие и раждане [редактиране]

 Основни статии: Родословие на Исус Христос и Рождество Христово

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Според четиримата Евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан (канонично евангелие) и множеството апокрифи Иисус Христос е известен на Дева Мария от архангел Гавриил (Благовещение) и роден (Рождество Христово) в г. Витлеем, в областта Галилея в северна Палестина. Най-често наричаните рождени дати са 754 и 749 г. след основаването на Рим (753 г. пр. н.е.]]).

Ранни години [редактиране]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Младенецът е обрезан по еврейски обичай (Обрезание Господне)на 8-я ден след раждането му и е наречен Иисус. На 40-я ден Богородица и Йосиф го въвеждат пак по стар обичай в храма (Сретение Господне). До 30 годишна възраст Иисус живее в дома на Йосиф и майка си Мария в малкия град Назарет. На 12 години отива на празника Пасха в Йерусалим и тълкува Библията сред книжниците в храма. Йосиф е дърводелец и Иисус също е бил дърводелец.

Кръщение и изкушение [редактиране]

 Основни статии: Кръщение Господне и Изкушение на Исус Христос

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Кръстен е (Богоявление (Йордановден) на 30 г.(28 г. след Хр.) в реката Йордан от Йоан Кръстител, след което се отправя в пустинята на 40 дневен пост и е изкушаван там от Сатаната.

Служение [редактиране]

 Основна статия: Служение на Исус Христос

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Започва да проповядва в родната Галилея и събира около себе си 12 ученици - (апостоли). (Христос проповядва повече от 3 години, извършва изцеления и чудеса.) На брака в Кана Галилейска извършва първото чудо, пребивава след това няколко дни в Капернаум, където изцелява сина на един велможа (Йоан 4, 46-54).

Учение и проповеди [редактиране]

Една от най-популярните проповеди на Исус Христос е т.н. "Проповедта на планината", известна още като Блаженствата. Думата блажен, от гръцки μακαριοι , в буквален превод означава благословен, щастлив. С тази своя проповед, Исус учи своите последователи за същността на истинското щастие и удовлетворение от живота.
Проповедта на планината: Блажени (благословени, щастливи) нишите по дух, защото е тяхно небесното царство. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Обявяване за Месия и преображение [редактиране]

 Основна статия: Преображение Господне

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Предателство, съд и смърт [редактиране]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

На 1 април 783 г. (от основаването на Рим), 6 дни преди Пасха (Връбница), влиза заедно с апостолите в Йерусалим, прогонва търговците от храма, проповядва там и предизвиква враждата на юдейските първосвещеници, книжници и старшини, особено на фарисеите. В сряда на 4 април, (Юда) един от учениците му, го предава за 30 сребърника на Синедриона. Христос се отправя от Витания, където извършва най-голямото чудо (Възкресение Лазарево (Лазаровден)), в Йеруслаим, за да празнува Пасха с учениците си. При Тайната вечеря извършва тайнството на Евхаристията с хляб и вино. В полунощ отива в Гетсиманската градина край Йерусалим заедно с апостолите Петър, Яков и Йоан (Молитва за чашата; Преображение Господне). Между втурналата се в градината тълпа е Юда Искариотски - един от апостолите, който целува Христос, което е уговорен знак за разпознаване. Христос е пленен и отведен в двореца на Анна (Аннан), след това при първосвещеника Кайфа, под чието председателство свиканият синедрион осъжда Христос на смърт. Римският прокуратор Пилат Понтийски отначало не желае, но е заплашен с обжалване до Рим и накрая потвърждава смъртната присъда. В петък около 09 ч. (третия час = 06 ч. + 3 часа). Христос, заедно с двама разбойници, е отведен от римски войници и разпънат на кръст на хълма Голгота в Йерусалим. Издъхва след 6 часа около 15.00 ч. (деветия час — виж Библията — Матей 27:46). Приема се, че Исус Христос е починал около 30 г.^[22]

Възкресение и възнесение [редактиране]

 Основни статии: Възкресение Христово и Възнесение Господне

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Двама члена на синедриона - Йосиф Ариматийски и Никодим - получават от Пилат разрешение да снемат тялото от кръста и го погребват в семейната гробницата на Йосиф близко до Голгота. В неделя Христос възкръсва Пасха. Мария Магдалена и други жени Мироносици (Пасха на Мироносиците), отправили се още до разсъмване да помажат тялото на Христос, намират гроба празен. След възкресението Христос се явява първо на Мария Магдалена, а след това и на много свои ученици. На 40-я ден Христос в присъствие на своите ученици се възнася - Възнесение Господне (Спасов ден).

Титли [редактиране]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Исторически възгледи за Исус Христос [редактиране]

След смъртта на Ирод Велики Палестина е разделена на четири провинции (тетрархии). В 6 г. на н.е. Юдея и Самария се управляват от прокуратор, назначен от римския император. Населението е етнически разнолико – гръцки градове с еврейски гета в центъра им. Възможно е Иисус да е говорил и на гръцки, макар че Юдея е център на юдаизма и арамейския език. Някои учени твърдят^{[кой го твърди?]}, че иврит все още е бил жив език и арамейският не го е изместил напълно, така че е възможно майчиният език на Иисус да е бил иврит, а не арамейски.
В гръцките градове, разположени по търговските пътища често се случват погроми над евреите, от друга страна самаритяните ограбват и убиват галилейците, които минават на път за Йерусалим през техните територии. Еврейската общност е разделена богати и бедни, на много политически групи и секти. В Талмуда се казва: „Израел падна под робство затова, защото в страната се появиха 24 разновидни секти“. Садукеите, начело с първосвещениците, водят мирна политика с римляните и образуват мощна социална група. В Йерусалим има 20 хиляди свещеници, освен това много левити – служители в храма, при население 120-150 хиляди души. Първосвещениците в Юдея събират огромни данъци. Голяма юдейска секта са набожните фарисеи, фанатично вярващи в идващия месия, който ще ги освободи от римско робство. Появяват се най-различни лъжемесии и пророци, което води до чести народни вълнения, потушавани жестоко от римляните. Йосиф Флавий пише, че веднъж в Йерусалим са били разпънати на кръст общо 2 000 души. Възникват терористичните организации на зилотите и сикариите, които започват борба на живот и смърт с римляните и техните помагачи. В такава обстановка, стигаща до междуособни войни, идва от далечна Галилея в Йерусалим Иисус. Укорявяйки юдеите и свещениците в проповедите си и изпъждайки търговците от двора на храма, той се намира в смъртна опасност.

Историчност [редактиране]

Иисус на трон, православна икона

 Основна статия: Историчност на Исус Христос

Някои учени различават историческата личност Иисус Назарянина от Иисус Христос (Божия син). Науката, която се занимава с теологичните аспекти на Иисус Христос, се нарича христология. Историческият скептицизъм и въобще привеждането на исторически доказателства за Иисус Христос се смята от консервативното православно богословие, както и от консервативната западна теология, за противно на вярата. Достоверността на историческите свидетелства са предмет на спор и до днес. Литературата на тема „християнство“ е необозрима, както и мненията и подходите към нея, които стигат до крайности.
Като исторически извор от началото на 2 век най-често се цитира римският историк Йосиф Флавий (Йосеф бен Маттитияху), роден през 37 г. в знатно юдейско семейство. В „Юдейското минало“ или „Древности“ в главата за управлението на Пилат (XVIII. 33), той пише: „По това време живял Иисус, мъдър човек, ако изобщо може да бъде наречен човек. Той извършил удивителни дела и привлякъл към себе си много юдеи и много елини (езичници). Той бил Христос (месия). По донос на първите ни хора Пилат го осъдил на разпъване, но тези, които от самото начало го възлюбили, му останали верни. На третия ден той им се явил жив. Божи пророци предрекли това и много други негови чудеса. И до днес съществуват наричащи себе си християни, които се наричат така по неговото име.“ Друг вариант на този текст, който се смята за по-близък до загубения оригинал звучи така: “По това време живял мъдър човек на име Иисус. Той живеел достойно и се славел с добродетелта си. И много хора от юдеите и от други народи станали негови ученици. Пилат го осъдил на разпятие и смърт. Но онези, които станали негови ученици, не се отрекли от учението му. Те съобщили, че той бил жив и им се явил три дни след разпването му. Предполагат, че той бил Месия, за когото пророците предсказвали чудеса.“ Спорно е авторството на Йосиф Флавий върху въпросния текст. Има предположение, че текстът е внесен по-късно от преписвач.

Религиозни възгледи за Исус Христос [редактиране]

В християнството [редактиране]

Макар че възгледите за Христос в различните направления на християнството не съвпадат напълно, може да се опише един преобладаваща християнска представа за него, основана на сходствата между православната, католическата и повечето протестантски доктрини. Почти всички християнски течения разглеждат Христос като „Спасител и Изкупител“, като Месията от старозаветните пророчества, който чрез своя живот, смърт и възкресение възстановява общението на човечеството с Бог, въплътено в Новия завет. Неговата смърт на кръста се разбира като изкупително жертвоприношение — източник на спасението на човечеството и изкупление на греха, влязъл в човешката история с греха на Адам. Според християните Христос умира разпнат и се връща в плът и кръв от смъртта в последното чудо, предвещаващо възкресението на човечеството в края на времето. Тогава Христос ще се върне за Страшния съд на живи и мъртви, който ще определи кои от тях ще влязат в рая и кои ще бъдат прокълнати.^[23]
Християните смятат Христос за единствения Син Божи и за вечното Слово (Логос), станало човек чрез Въплъщението, така че вярващите в него да получат вечен живот. Според тях той е роден от Дева Мария чрез силата на Светия дух чрез чудото на Непорочното зачатие. Християните вярват, че Христос е истинската глава на единствената света вселенска и апостолическа църква.
Повечето християни вярват, че Бог е триединната Света троица и че Христос, като нейното второ лице, е изцяло Бог. Както казва Атанасиевият символ на вярата от 5 век, Светата троица е „един Бог“ и „три лица... но все пак те не са три Бога, а един Бог“. Някои течения в християнството, наричани антитринитарни, не приемат доктрината за Светата троица.

В юдаизма [редактиране]

Юдаизмът отхвърля християнската идея за Христос като Бог, лице на Светата троица или посредник на Бог. Юдаисткото богословия смята, че той не е Месията от старозаветните пророчества, той като не притежава описаните в тях лични качества, нито извършва предричаните действия.^[24] Повечето направления в юдаизма смятат вярата, че Христос е Месия, за недопустима за последователите на юдаистичната религия.^[25] Последният пророк, признаван от юдаистичната традиция е Малахия, живял няколко века преди Христос.
Мишне Тора, един от основните текстове на юдаистичното право, обобщава юдаистичния възглед за Христос като „препъни-камък“, който „вкарва мнозинството от света в заблудата да служи на божество, различно от Бог“, цитирайки Книгата на пророк Даниил (11:14): „...и размирниците измежду синовете на твоя народ ще се подигнат, за да се изпълни видението, и ще паднат“.

В исляма [редактиране]

Пророци в исляма, споменати в Корана
Адам	Идрис	Нух	Худ	Салих	Ибрахим	Лут	Исмаил	Исхак	Якуб	Юсуф	Айюб
آدم	ادريس	نوح	هود	صالح	إبراهيم	لوط	اسماعيل	اسحاق	يعقوب	يوسف	أيوب
Адам	Енох	Ной	Евер	Шела	Аврам	Лот	Исмаил	Исаак	Яков	Йосиф	Йов
Шуайб	Муса	Харун	Зу-л-Кифл	Дауд	Сулайман	Иляс	Ал-Ясаа	Юнус	Закария	Яхия	Иса	Мухаммад
شعيب	موسى	هارون	ذو الكفل	داود	سليمان	إلياس	اليسع	يونس	زكريا	يحيى	عيسى	محمد
Иотор	Моисей	Аарон	Йезекиил	Давид	Соломон	Илия	Елисей	Йона	Захария	Йоан	Исус	Параклид	п • б • р

 Основна статия: Исус в исляма

В исляма Исук, наричан на арабски Иса (عيسى), е смятан за пророк и Месия, изпратен за да напътства израилтяните със свещената книга Инджил. Той е смятан за предшественик на Мохамед, като според мюсюлманите предсказва неговото идване, а името му е споменато в Корана повече пъти, отколкото това на Мохамед.^[26] Според Корана, смятан от мюсюлманите за последното откровение на Бог, Христос е роден от Мария чрез непорочно зачатие и получава способността да извършва чудеса. Според ислямската традиция той ще се върне на земята, когато наближи денят на Страшния съд, за да възстанови справедливостта и да разгроми лъжемесията Даджал.
Ислямското течение ахмадие, възникнало в Индия в края на 19 век, свързва своя произход с Христос. Според неговите последователи той оживява след Разпятието и се преселва в Кашмир. Те смятат, че основоположника на ахмадие Мирза Гулам Ахмад е въплъщението на Христос, описвано в предсказанията за неговото Второ пришествие.

В други религии [редактиране]

В будизма съществуват различни възгледи за Христос. Според някои будисти, като Тензин Гяцо, той е бодхисатва, посветил живота си на благото на хората.^[27]
Последователите на мандаянизма, които смятат Йоан Кръстител за най-значимият пророк, отхвърлят Христос, наред с Авраам, Моисей и Мохамед, като лъжепророк на лъжливия еврейски бог Адонаи.^[28]
В манихейството Христос е приеман за един от пророците, наред с Гаутама Буда и Заратустра.^[29] Подобно е отношението към него и в бахайството, където Христос е смятан за едно от проявленията на Бог, наред с Мохамед, Буда, Кришна и Заратустра, съчетаващ в себе си човешки и божествени черти.^[30]
Някои деистични и атеистични приемат етичните възгледи на Христос, разграничавайки ги от обичайната за християнството етика.^[31] Така американският деист Томас Джеферсън съставя своя Джеферсънова Библия („Животът и поученията на Иисус от Назарет“), която включва само етичните учения на Христос, тъй като той не вярва в неговата божественост, нито в останалите свръхестествени мотиви в Библията.

Бележки [редактиране]

1. ↑ В историческата литература се среща и с двете транскрипции.
2. ↑ Raymond E. Brown, The Death of the Messiah: From Gethsemane to the Grave (New York: Doubleday, Anchor Bible Reference Library 1994), p. 964; D. A. Carson, et al., p. 50-56; Shaye J.D. Cohen, From the Maccabees to the Mishnah, Westminster Press, 1987, p. 78, 93, 105, 108; John Dominic Crossan, The Historical Jesus: The Life of a Mediterranean Jewish Peasant, HarperCollins, 1991, p. xi-xiii; Michael Grant, p. 34-35, 78, 166, 200; Paula Fredriksen, Jesus of Nazareth, King of the Jews, Alfred A. Knopf, 1999, p. 6-7, 105-110, 232-234, 266; John P. Meier, vol. 1:68, 146, 199, 278, 386, 2:726; E.P. Sanders, pp. 12-13; Geza Vermes, Jesus the Jew (Philadelphia: Fortress Press 1973), p. 37.; Paul L. Maier, In the Fullness of Time, Kregel, 1991, pp. 1, 99, 121, 171; N. T. Wright, The Meaning of Jesus: Two Visions, HarperCollins, 1998, pp. 32, 83, 100-102, 222; Ben Witherington III, pp. 12-20.
3. ↑ Bruno Bauer; Timothy Freke & Peter Gandy. The Jesus Mysteries: Was the 'Original Jesus' a Pagan God? London: HarperCollins Publishers, 1999, pp. 133, 158; Michael Martin; John Mackinnon Robertson; G.A. Wells. The Jesus Legend, Chicago: Open Court, 1996, p xii.
4. ↑ Матей 27:59-60, Марко 15:46, Лука 23:52-53, Йоан 19:40-42.
5. ↑ [Сура Ал-Имран, 55], [Сура Ниса, 158]
6. ↑ [Сура Ниса, 159]
7. ↑ ((bg)) Стоянов, С. и др. Старобългарски език. Текстове и речник. София, 1976. с. 143, 235.
8. ↑ ((en)) Hurtado, Larry W. Lord Jesus Christ: Devotion to Jesus in Earliest Christianity. 2005. ISBN 9780802831675. с. 392.
9. ↑ ((en)) Green, Joel B. The Gospel of Luke. 1997. ISBN 0802823157. с. 88.
10. ↑ ((en)) Garland, David E. Reading Matthew: a literary and theological commentary. 1999. ISBN 1573122742. с. 23.
11. ↑ ((en)) France, R. T. The Gospel of Matthew. 2007. ISBN 080282501X. с. 78.
12. ↑ Davies 2004, с. 155.
13. ↑ ^{а б} ((en))  Catholic encyclopedia: Origin of the name Jesus Christ. // newadvent.org. Newadvent.org, 2011. Посетен на 10 април 2011.
14. ↑ ((en)) Hare, Douglas. Matthew. 2009. ISBN 066423433X. с. 11.
15. ↑ Davies 2004, с. 209.
16. ↑ ((en)) Phillips, John. Bible explorer's guide. 2002. ISBN 0825434831. с. 147.
17. ↑ ((en)) Lockyer, Herbert. All the Doctrines of the Bible. 1988. ISBN 0310280516. с. 159.
18. ↑ ((en)) Vine, WE. Expository Dictionary of New Testament Words. Old Tappan, NJ, Fleming H. Revell Company, 1940. с. 274-275.
19. ↑ ((en)) Zanzig, Thomas. Jesus of history, Christ of faith. 2000. ISBN 0884895300. с. 314.
20. ↑ ((en)) Ekstrand, Donald W. Christianity. 2008. ISBN 1604779292. с. 147-150.
21. ↑ ((en)) Pannenberg, Wolfhart. Jesus God and Man. 1968. ISBN 0664244688. с. 30-31.
22. ↑ Годината на смъртта е по време на управлението на Пилат (26-36 г.), но не е изрично посочена. Според евагелията съвпада датата на смъртта с пасхата или с подготвителния ден за нея. Това означава, че Исус Христос е починал на 14. или 15. нисан, който според еврейския календар се пада в 30, 31, 33 или 34 г. По голямата част от новозаветните богослови приемат, че Христос е починал през 30 г., тъй като ап. Павел става християнин между 32 и 35 г. (вж. Gerd Theißen, Anette Merz. Der Historische Jesus, S. 152ff; Leonard Goppelt. Theologie des Neuen Testaments, S. 71)
23. ↑ ((en))  Catechism of the Catholic Church §1021–1022. // Vatican.va. Посетен на 19 ноември 2010.
24. ↑ ((en)) Simmons, Shraga. Why Jews Do not Believe in Jesus. // aish.com. aish.com, 2011. Посетен на 9 юли 2011.
25. ↑ ((en))  Question 18.3.4: Reform's Position On...What is unacceptable practice?. // faqs.org. Advameg, 2011. Посетен на 9 юли 2011.
26. ↑ ((en))  Jesus in the Quran. // islam101.com. islam101.com. Посетен на 8 юли 2011.
27. ↑ ((en)) Beverley, James A. Hollywood's Idol. // christianitytoday.com. Christianity Today, 2001. Посетен на 20 април 2007.
28. ↑ ((en))  Mandaean Scriptures and Fragments: The Haran Gawaitha. // gnosis.org. gnosis.org. Посетен на 20 април 2007.
29. ↑ ((en)) Bevan, A. A. Manichaeism. // Hastings, James (ed.). Encyclopaedia of Religion and Ethics, Volume VIII. London, 1930.
30. ↑ ((en)) Stockman, Robert. Jesus Christ in the Baha'i Writings. // Bahá'í Studies Review (1). 1992. OCLC 30061083.
31. ↑ ((en)) Wills, Garry. What Jesus Meant. 2006. ISBN 0-670-03496-7.

Цитирани източници

• ((en)) Davies, William David и др. Matthew 1-7. 2004. ISBN 0567083551.