сряда, 18 април 2012 г.

Христо Ботев

Христо Ботев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Ботев.jpg
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ботев.
Христо Ботев

Портрет на Ботев.
Роден 6 януари 1848
Калофер, Османска империя
Починал 1 юни 1876 (на 28 г.)
под в. Камарата, Стара планина - почитта се отдава традиционно на 2 юни
Професия поет, сатирик, журналист, революционер, издател
Националност българин
Активен период 1867 г. - 1876 г.
Жанр Лирика (поеми, елегия, балади, сатира), публицистика (фейлетони, памфлет и, статии)
Направление Романтизъм, Реализъм
Дебютни работи „Майце си“, 1867
Съпруг/а Венета Ботева
Деца Иванка Ботева
Сайт Сайт, посветен на поета.
Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 6 януари 1848 г. (стар стил — 25 декември 1847) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков (1815-1869) и Иванка Ботева (1823-1911).
== Биография ==.

Съдържание

 [скриване] 

Детство, юношество и образование [редактиране]

Христо Ботев с братята си Стефан, Кирил и Боян (от ляво надясно), 1876 г.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година по Ю.К.) в Калофер. Син е на Ботьо Петков и Иванка Ботева, и брат на Кирил Ботев. От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.
През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията поради липса на интерес към учебната програма, но в същото време чете много книги и натрупва големи знания. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка.
Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник „Гайда“, редактиран от Петко Рачов Славейков, е публикувано първото стихотворение на Христо Ботев — „Майце си“.

Емигрант в Румъния [редактиране]

Тук обаче не се задържа дълго. Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители, братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора“. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.
През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.
През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава, като учител в Измаил, където преподава до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.
Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.
Родният дом на Христо Ботев в Калофер
Паметник-костница на Ботевите четници в Скравена
На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по-късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричният вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“.
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Христо Ботев .

Априлско въстание и героична смърт [редактиране]

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.
През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.
На 1 юни[1] (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Камарата[2] в Стара планина.
След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му, 20 май. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 година денят е отбелязан точно една година след предходния — на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес. В същото време, според Григорианският календар годишнината от смъртта на Ботев е на 1 юни. Причина за тази разлика е фактът, че 1900 година е високосна в използвания до 1916 година Юлианския календар, но не и в Григорианския.

Убеждения и идеология [редактиране]

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията.[3] Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.[4] В международен план той защитава Парижката комуна[5], познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др.[6]

Произведения [редактиране]

Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.

Стихотворения [редактиране]

Оригинално
заглавие		 Година на
публикуване		 Текст
„Майце си“ 1867 Текст
„Към брата си“ 1868 Текст
„На прощаване“ 1868 Текст
„Елегия“ 1870 Текст
„Делба“ 1870 Текст
„До моето първо либе“ 1871 Текст
„Хайдути“ (Баща и син) 1871 Текст
„Пристанала“ 1871 Текст
„Борба“ 1871 Текст
„Странник“ 1872 Текст
„Гергьовден“ 1873 Текст
„Патриот“ 1873 Текст
„Хаджи Димитър“ 1873 Текст
„В механата“ 1873 Текст
„Моята молитва“ 1873 Текст
„Зададе се облак темен“ 1873 Текст
„Ней“ 1875 Текст
„Обесването на Васил Левски“ 1876 Текст
Сатирични стихотворения
„Защо не съм...?“ 1873 Текст
„Послание“ (На св. Търновски) 1873 Текст

Други [редактиране]

  • Други творби
  • Вестник „Знаме“ 1874-1875

Музеи на Ботев [редактиране]

Паметникът на Ботев във Враца

Неговото име носят [редактиране]

  • Нос Ботев и връх Ботев на остров Ливингстън, Южните Шетландски острови;
  • Най-високият връх на Стара планина;
  • Ботевград;
  • Улици и булеварди в почти всички български селища;
  • Улици и булеварди в много румънски селища;
  • Многобройни училища и читалища;
  • Футболни клубове — Ботев Пловдив, Ботев Враца, Ботев Ихтиман, Ботев Гълъбово, Ботев Козлодуй, Ботев Болярово, Ботев Нови пазар, Ботев Луковит и др.
  • Футболни стадиони;
  • Българското национално радио;
  • Астероид, открит от наши астрономи - 225238 Христо Ботев
За повече информация вж. Ботев (пояснение).

Бележки [редактиране]

  1. ↑ Жизнен път. Официалният сайт на легендарния български поет Христо Ботев. //
  2. ↑ Жечев (2007), стр. 277
  3. ↑ Христо Ботев. Революция народна, незабавна, отчаяна. // в. "Знаме", г. I, брой 23, 27 юли 1875.
  4. ↑ Христо Ботев. Да драснем кибрита на въстанието. // в. Знаме", I, бр. 5, Букурещ, 12 януари 1875.
  5. ↑ Елка Димитрова. Прозата на Хр. Ботев — публицистичното лице на бунтаря. // Словото, 2002.
  6. ↑ Евгений Волков. „Христо Ботев“. // ФАБ.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ботев.
Христо Ботев.jpg
Христо Ботев

Портрет на Ботев.
Роден 6 януари 1848
Калофер, Османска империя
Починал 1 юни 1876 (на 28 г.)
под в. Камарата, Стара планина - почитта се отдава традиционно на 2 юни
Професия поет, сатирик, журналист, революционер, издател
Националност българин
Активен период 1867 г. - 1876 г.
Жанр Лирика (поеми, елегия, балади, сатира), публицистика (фейлетони, памфлет и, статии)
Направление Романтизъм, Реализъм
Дебютни работи „Майце си“, 1867
Съпруг/а Венета Ботева
Деца Иванка Ботева
Сайт Сайт, посветен на поета.
Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 6 януари 1848 г. (стар стил — 25 декември 1847) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков (1815-1869) и Иванка Ботева (1823-1911).
== Биография ==.

Съдържание

 [скриване] 

Детство, юношество и образование [редактиране]

Христо Ботев с братята си Стефан, Кирил и Боян (от ляво надясно), 1876 г.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година по Ю.К.) в Калофер. Син е на Ботьо Петков и Иванка Ботева, и брат на Кирил Ботев. От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.
През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията поради липса на интерес към учебната програма, но в същото време чете много книги и натрупва големи знания. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка.
Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник „Гайда“, редактиран от Петко Рачов Славейков, е публикувано първото стихотворение на Христо Ботев — „Майце си“.

Емигрант в Румъния [редактиране]

Тук обаче не се задържа дълго. Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители, братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора“. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.
През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.
През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава, като учител в Измаил, където преподава до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.
Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.
Родният дом на Христо Ботев в Калофер
Паметник-костница на Ботевите четници в Скравена
На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по-късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричният вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“.
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Христо Ботев .

Априлско въстание и героична смърт [редактиране]

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.
През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.
На 1 юни[1] (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Камарата[2] в Стара планина.
След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му, 20 май. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 година денят е отбелязан точно една година след предходния — на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес. В същото време, според Григорианският календар годишнината от смъртта на Ботев е на 1 юни. Причина за тази разлика е фактът, че 1900 година е високосна в използвания до 1916 година Юлианския календар, но не и в Григорианския.

Убеждения и идеология [редактиране]

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията.[3] Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.[4] В международен план той защитава Парижката комуна[5], познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др.[6]

Произведения [редактиране]

Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.

Стихотворения [редактиране]

Оригинално
заглавие		 Година на
публикуване		 Текст
„Майце си“ 1867 Текст
„Към брата си“ 1868 Текст
„На прощаване“ 1868 Текст
„Елегия“ 1870 Текст
„Делба“ 1870 Текст
„До моето първо либе“ 1871 Текст
„Хайдути“ (Баща и син) 1871 Текст
„Пристанала“ 1871 Текст
„Борба“ 1871 Текст
„Странник“ 1872 Текст
„Гергьовден“ 1873 Текст
„Патриот“ 1873 Текст
„Хаджи Димитър“ 1873 Текст
„В механата“ 1873 Текст
„Моята молитва“ 1873 Текст
„Зададе се облак темен“ 1873 Текст
„Ней“ 1875 Текст
„Обесването на Васил Левски“ 1876 Текст
Сатирични стихотворения
„Защо не съм...?“ 1873 Текст
„Послание“ (На св. Търновски) 1873 Текст

Други [редактиране]

  • Други творби
  • Вестник „Знаме“ 1874-1875

Музеи на Ботев [редактиране]

Паметникът на Ботев във Враца

Неговото име носят [редактиране]

  • Нос Ботев и връх Ботев на остров Ливингстън, Южните Шетландски острови;
  • Най-високият връх на Стара планина;
  • Ботевград;
  • Улици и булеварди в почти всички български селища;
  • Улици и булеварди в много румънски селища;
  • Многобройни училища и читалища;
  • Футболни клубове — Ботев Пловдив, Ботев Враца, Ботев Ихтиман, Ботев Гълъбово, Ботев Козлодуй, Ботев Болярово, Ботев Нови пазар, Ботев Луковит и др.
  • Футболни стадиони;
  • Българското национално радио;
  • Астероид, открит от наши астрономи - 225238 Христо Ботев
За повече информация вж. Ботев (пояснение).

Бележки [редактиране]

  1. ↑ Жизнен път. Официалният сайт на легендарния български поет Христо Ботев. //
  2. ↑ Жечев (2007), стр. 277
  3. ↑ Христо Ботев. Революция народна, незабавна, отчаяна. // в. "Знаме", г. I, брой 23, 27 юли 1875.
  4. ↑ Христо Ботев. Да драснем кибрита на въстанието. // в. Знаме", I, бр. 5, Букурещ, 12 януари 1875.
  5. ↑ Елка Димитрова. Прозата на Хр. Ботев — публицистичното лице на бунтаря. // Словото, 2002.
  6. ↑ Евгений Волков. „Христо Ботев“. // ФАБ.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)